РО̀КАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. 1. Музикант, който композира, свири или изпълнява рокмузика; рокер. Рокаджиите [от „Сигнал“], с които израснаха няколко поколения, ще изпеят парчета от различни периоди на групата — от по-ранните албуми до най-новите. Това ще е първото качване на групата на голяма сцена от дълго време насам. ГВ, 2008, бр. 18, 6.
2. Почитател на рокмузиката. Въпреки че „Пинк флойд“ са любими на поколението от 60-те години, там [на концерта] имаше всякакви хора. И младежи, и баби с внуци, и стари рокаджии — въобще почитатели на хубавата музика от различни възрасти. ЖДн, 2013, бр. 33, 2. Запален рокаджия.