РО̀КЕНДРО̀Л, мн. няма, м. 1. Муз. Жанр в популярната музика, с множество поджанрове, водещ началото си от втората половина на XX в., в който се преплитат характерни елементи от американската негърска и кънтри музика, джаз и класическа музика, с характерен особен ритъм, използване на специфично съчетание от китара, ударни и клавишни инструменти с вокално пеене и електронни ефекти; рок1. — Винаги съм обичала рокендрола, но не съм го считала за изкуство. П, 1991, бр. 9, 11. Рокендролът има много здрав корен: блусът, който пуска разклонения в различни посоки и подхранва различни направления в американската музикална култура. Д, 2004, бр. 241 [еа].
2. Музикална композиция от този жанр; рок1. Оркестърът изведнъж засвири рокендрол. П. Незнакомов, СМ, 60-62.
3. Специфичен танц, възникнал заедно с тази музика, който се характеризира с ритмичност и енергичност на движенията; рок1. — А може би момичето предпочита да си бъде с нас? — обади се пак боксьорът. — Може би му се иска рокендрол? — Играеш го ти рокендрола, нали? Б. Райнов, ДВ, 212. Имаше гадже, най-хубавото гадже в предградието, на дансинга, където се танцуваше рокендрол, ча-ча, туист. Ал. Томов, ЕЗП [еа].
— Англ. rock-and-roll.