РО̀КЕР м. 1. Рокаджия. Докато, от една страна, има рокери в петото десетилетие, от друга, има момиченца, които още не са пълнолетни и завладяват публиката. П, 1991, бр. 6, 11.

2. Последовател на културата на рокендрола, който носи спортни кожени дрехи с метални аксесоари и кара мощен мотор. Движението на рокерите съществува отдавна в западните страни. Какво представляват рокерите? Особените белези на многобройните рокерски групи са: обеци, кожени якета и джинси, украсени с всевъзможни копчета. Отеч., 1978, кн. 6, 4. Рокерите се делят на категории. Диал., 1990, бр. 7, 13. В един момент вече не могат да бъдат хипита или рокери, хилядолетията на човешката култура тежат на плещите им, карат ги отчаяно да търсят трайно истинско аз. Ив. Дичев, ГММ [еа].

— От англ. rocker.


Източник: Речник на българския език (онлайн)