РОКЛЀ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от рокля; роклица, рокличка. Момиченцето седна при краката ѝ [на майка си] кротко и като взе да премята в ръцете си ръкавчето на роклето, загледа Нанка с любопитство. Т. Влайков, Съч. ІІ, 186. — Гледам, отзаран Донка отчетничката, като се вцедила в едно тясно рокле. Ив. Венков, ХКН, 81.