РОКЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Умал. от рокле. Майка ѝ я китила понякогаж, мила я, ресала ѝ черната косица .., и обличала я в единственото нейно чисто рокленце. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІ, 1965 [еа]. — Я си излез, Начовице! / Не излезе Начовица, / най излезе Начовата, / Начовата малка мома: / на рокленце разпасано, / на чехлици, на босичко. Нар. пес., СбНУ XXXI, 187.