РО̀КЛИЦА ж. Разг. Умал. от рокля; рокле, рокличка. Калугерицата усмихнато ги [гостите] приемаше и изпращаше, а Рада, в чиста черна роклица, подаваше сладко и кафе. Ив. Вазов, Съч. XXII, 63. Ах, Лина! Лина! Аз те помня още от онези далечни дни, с късата, избеляла роклица, с тежката плитка коси и разкривените токове. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 112. Мяркаха се изящни фигурки под бедните роклици от пъстра басма. Д. Димов, Т, 214. Койка, .., в лека зефирна роклица и жълти лачени пантофки, се изправи срещу коняря и заситни ръченица. Ив. Кирилов, Съч. ІІ, 114. Девойка нежна в роклица басмяна, / над мраморно чело, с коса на път, / като сестра прегърна я, засмяна. Бл. Димитрова, Л, 11. Твоята книжка, .., ще да научи децата да мируват, .. да плачат пред родителите си и да ги молят да им ушият такива същи роклици, каквито носят .. госпожица Станка и госпожица Донка! С, 1872, бр. 42, 335.