РО̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Съдбовен, съдбоносен. Ако не днес, то утре, ако не тая година, то след няколко години, пак ще излезе на сцената роковия Източен въпрос. НБ, 1876, бр. 53, 1. Между турците, въобще, може да се намерят достатъчно люде, които биха желали да въведат необходимите реформи в Македония, но .. не са в състояние да се освободят от роковото влияние на окръжающите ги условия. Пряп., 1903, бр. 81, 3. Всяко напрягание на Турция е напрягание и на България. Тя е злочеста, рокова жертва в ногтете на турския доган [сокол]. СП, 1876, бр. 18, 72. Перото пада из ръцете пред страшните рокови думи: „Руский цар сразен от изменническа ръка в своята столица!“. Н, 1881, кн. 1, 83.
— От рус. роковой.