РОКОКО̀, мн. няма, ср. 1. Изк. Стил в архитектурата и изкуството, който възниква във Франция през XVIII в. въз основа на барокови форми и се отличава с използване на извити линии и специфични декоративни орнаменти, стилизирани раковини и др. Между градината и ливадата се издигаше двуетажна постройка в стил рококо. Д. Димов, Т, 31. На сцената, наведени в широк полукръг, седяха на златни кресла в стил рококо всички членове на комитета. Д. Калфов, Избр. разк., 68. Майсторите на Ренесанса рисуват по митологични сюжети и библейски сцени .. Барокът и рококо също не се отказват от тях, ама след Френската революция те са вече изчерпани. М. Абаджиев, ЛХ, 46.
2. Литер. Стил, който се характеризира с малки жанрове — мадригали, рондо, сонети, романси с развлекателно съдържание (Ал. Милев и др., РЧД, 1970).
— Фр. rococo.