РОЛЀТКА ж. 1. Външен капак на врата или витрина на магазин, съставен обикн. от напречни ламаринени или др. елементи, който може се вдига и спуска. Продавачите спущаха бързо ролетките на магазините си. Наближаваше враждебна и несигурна нощ. Д. Димов, Т, 550. Рано е, вехтите ролетки на дюкянчетата още не са дигнати, тротоарите са пусти. А. Гуляшки, СВ, 154. Отключи една след друга трите ролетки и се дръпна, за да може Евтим да ги дигне. Навиха се високо горе с трясък и трите ролетки. Лъснаха широко стъклените витрини на книжарницата. Д. Талев, ГЧ, 106. Когато отидох в два часа, ролетките бяха спуснати и наоколо нямаше жива душа, ако не се брои просякът на ъгъла. Б. Райнов, ДВ, 92. Ролетката на магазинчето за електрически материали беше спусната ниско, минаваше обяд. Л. Галина, Л, 34. Главната улица започна да затихва полека-лека, светлините в магазините угасваха. Студени ролетки и почернели кепенци скриваха една по една бляскавите примамливи витрини. Г. Караславов, Тат., 181.

2. Сгъваем капак, обикн. от дървени напречни летвички, на канцеларски шкаф за книжа. През тази рамка се виждаше друга, по-малка стая, два шкафа със спуснати ролетки и широко писалище. А. Гуляшки, Л, 292. Той събра кочаните с фактури и разписки и ги нахвърля в тясното шкафче с дървена ролетка. Г. Мишев, ЕП, 118.

3. Рулетка (в 1 знач.). Майстор Ефтим, .., тича по разчистената площадка, .., отмерва разстоянията с металическа ролетка. А. Гуляшки, МТС, 300. Изпратил го инженерът да допълни нещо и някакви поправки да направи, наредил го, напътил го, .., натоварили жалоните, взел отвес, призма, ролетка. Чудомир, Избр. пр, 151. — Опъвай въжето, Цвятко! А пък вие, бай Петко и Георги, с ролетката мерете оня край! Ст. Даскалов, СЛ, 158. При снимка на отделни сгради, оградени дворове, навеси .. се извършва и измерване на размерите им със стоманена ролетка. К. Груев, ПГ І, 74. Измерването можем да извършим и с ролетка. Ролетката се състои от кръгла кутия с лента, която се навива в кутията около една ос. Планим. V кл, 13.

— От фр. roulette през рус. рулетка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)