РУ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от рухна като прил. 1. За постройка или част от нея и др. — от който има само развалини, останки; срутен, съборен, повален. От черните руини на рухналата сграда струят облачета прах и дим. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 230. Бяла Черква представляваше .. страшна гледка .. Навред разсипани зидове .., купища от рухнали стени. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 5. В централната софийска черква „Св. Неделя“ .. избухва адска машина .. Още докато дими рухналата църква, органите на полицията и войската пристъпват към действия. Мл. Исаев, Н, 107. Куцар бягаше между дърветата .. Изведнъж пътя му препречи едно рухнало старо дърво. А. Каралийчев, ПГ, 44.
2. Прен. За държава, политическа система и под. — който вече не съществува, достигнал е до гибел или се намира в голям упадък. Нищо не можеше да направи, за да потуши въстанието. Можеше само да го остави да догори, след което да се опита да си възстанови рухналата империя. В. Русинов, С (превод) [eа]. // Прен. За дейност — който се намира в тежко, кризисно състояние, в разруха. Независимо от неолибералната вълна от 80-те години насам и риториката срещу социалната държава, нейното демонтиране се извършва ускорено в по-бедните държави и особено в рухналата икономика на Източна Европа. В. Проданов, ГПСБ [eа].
3. Прен. За надежди, планове, мечти — който не може да се осъществи, не може да бъде постигнат; пропаднал, провален. Какво ще кажете за наранените чувства? За разколебаната увереност в себе си? За рухналите надежди? ФИ, 1993, бр. З [eа]. Знаеше, че е по-добре да насочи мислите си към близките си хора, които още бяха част от живота ѝ. Зарекла се беше никога повече да не изпита тъгата, породена от спомените за рухналите си мечти. В. Прошкова, НР (превод) [eа].