РУЧА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. Диал. 1. За вода, река — издавам силен шум, като тека обилно, буйно. И сега, когато преваляваха силни дъждове, в дълбокия дол започваше да ручи мътна от пороищата вода. А. Гуляшки, СВ, 45. Рекичката ручи край високото плетище на Милювия дол. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 126. Навън не се виждаше нищо, чуваше се само, че плющи дъжд и че ручи придошлият дол. Ил. Волен, ДД, 80. Мили — облаци бухлати, / ако силен дъжд ручи, / ако вятърът крилати / прах развява и бучи. П. Р. Славейков, СК, 130.
2. За кръв, пот, сълзи — тека обилно, в голямо количество; шуртя. Епископ Висарион изтърпя тия адски мъки, без да се уплаши и без да поиска милост. Кръв ручеше от тялото на тоя мъченик. А. Дончев, ВР, 146. Бай Митьо пухти след всеки замах на чука и мустаците му се друсат. От челото му ручи пот. К. Калчев, ПИЖ, 141. — Хи-хи-хи! — превиваше се дядо под чергата .., по бузите му ручаха сълзи от смях. Г. Марковски, СК, 123.
3. За гайда, машина, сирена и др. — издавам продължителен силен и еднообразен звук. Мъжете, кривнали калпаци .., тропаха буйно .. хоро .. Ехтеше тъпанът, ручеше гайдата. Ст. Станчев, ПЯС, 98. Ручи продраната хармоника, кънти пресипналият глас .. Стоят наоколо ямурлуци и чумбери .. Плачат, въздишат. К. Калчев, ПИЖ, 132. Моторът ручеше продрано и глухо. А. Каралийчев, НЗ, 110. Той си беше донесъл една изчислителна машина .. и тя всяка вечер ручеше докъм единадесет часа. А. Гуляшки, ДМС, 333. В София редом с работниците все още крачат едри охранени дами .., ручат със сирените си елегантни леки коли. П. Вежинов, ЗЧР, 32.