РУЧА̀ЛО, мн. -а̀, ср. Диал. Ручило. Изправи се край огъня и гайдарят, пак изписка гайдата, бръмна издебело и вече не спря дългото ручало, пророниха се ситни .. звуци. Д. Талев, ЖС, 308. Най-много свят се стичаше, когато дядо Тасе надуеше гайдата .. Късите му пръсти отскачаха по дупките на пискуна, а ручалото пригласяше. Кр. Григоров, Н, 212.