РУ̀ЧАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Обядвам. Филип занесе пладнина / таман ручаа жетваре. Нар. пес., СбНУ ХLІ, 145.
2. Закусвам (обикновено късно, към 10 часа). Още е много рано, слънцето едва се е дигнало на ручок! — обади се Дойчин. — Тогава нека да ручаме. К. Петканов, ЗлЗ, 157.
3. Разш. Ям, храня се. Моите другари сънародници вършеха по-важна работа: те ядяха, трябва да се каже: ручаха, защото в тоя шопски свят человеците ручат. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 34. Ташкапия като наближих, гледам три-четирима копанари, седнали край пътя, ручат. Н. Хайтов, ДР, 84. Прегърна стъблото и го задруса с все сила. Земята се покри със сливи. — Како, да ручам ли? — с детинския поглед замоли той. Г. Белев, ПЕМ, 86. Седнал си е Муса кесиджия / седнал си е ручок да си руча. Нар. пес., СбНУ ХLІ, 45. Се са робйе боси и разпаси / и до три дни вода не са пили / и по два дни леп не са ручали. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 10. Ка ойдоа на дворове / изкачи ги на високи чардак / три дни пили и три нощи ручали. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 52. ручам се страд. Отечество любезно .. / Твоят въздух чисти със хлеб да се руча. / Благ е като мляко. Елин Пелин, Съч. V, 113.