РУ̀ЧАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от ручам и от ручам се. Снощи спахме зад лагерната кухня .. Намерихме половин бака с макарони, останали от вечерята. Хе-хе! Щяхме да се пръснем от ручане! Цв. Ангелов, ЧД, 60. Намерили на пътя една тиква. Събрали се над нея, па се чудят и се маят: — Бре, що ли е това, нане? — Трябва да е нещо за ручане! Елин Пелин, Прик. І [еа]. — Фала вие, мойе славно гостйе, / имате ли вино за пиене, / имате ли манджа за ручане? Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 80.