РЪ̀ШКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ръшкам; ръщене, ръшнене2. Напереното му [на бай Ганьо] „ръшкане“ из чуждия небългарски свят е водено от родолюбива гордост, подчертаваща силата, „натурата“ на българина. А. Алипиева, НИБЛ [еа].
