РЪЩЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Ръшкам; ръшна2. Година цяла тъй все ръщих из народа, / бях в сума градове, обходих и села — / къде не! П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 96. Че Влаха, настанил съгледници да следи / врагът, вестеше им — отвред настъпва той, / че около градът шпиони ръщят рой. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 193.