РЬЗСЪ̀ДЪЧНО нареч. Книж. По начин, който се основава на разсъдъка, на съзнанието, на разума, на ума; съзнателно, разумно, умозрително. Аз узнах .. какво трябва да върша .., но го научих това само разсъдъчно. П. Славински, ПЩ, 160. Тук са и общинарите на град Солун, .. Боя се да отпусна юздите на чувствата си пред такова общество. Затова започвам преднамерено разсъдъчно. ЛБ, 2002, кн. 1 [еа].
— Друга (остар.) форма: р а з с у̀ д о ч н о.