СВÒЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, характерен за някого, представлява негово отличително качество, характерна черта. Противоп. неприсъщ, нехарактерен, чужд. Никой никога не бе му поднасял само едно цвете, при това – с толкова мил жест. Посегна към него – прекалено смутен, за да си спомни със свойствения си скептицизъм, че цветето просто е включено в таксата, задължила банковата му сметка. Л. Дилов, ПШ, 149. На нашите писатели не са свойствени интереси и влечения към дълбоки нравствени и религиозни проблеми, към мистични откровения, които според Б. Пенев изразяват дълбочината и силата на една художествена литература. П. Зарев, ПРБЛ, 61. Волтер, със свойствената му дълбочина и ирония, в 1750 г. писал: „Нацията, преситила се от стихове, комедии, трагедии, романи, морални разсъждения и богословски диспути, се решила най-после да разсъждава за хляба си“. Кр. Григоров, ИИУ, 97. Веднаж уредил този въпрос [движението на комитетската поща], Левски започва със свойственото си спокойствие безстрашна революционна дейност във вътрешността на страната. Н. Кондарев, ВЛ, 105. // Който е присъщ, характерен за нещо, представлява негово неотменимо свойство, отличителен признак. Противоп. неприсъщ, нехарактерен. – Вие сте пламенен офицер и тъкмо затова аз искам да ви предпазя от някои увлечения, свойствени на младостта. Ем. Станев, ИК III и IV, 506. Вкусът на брашното трябва да бъде свойствен за вида, без нагарчане, накиселяване или друг страничен привкус. Хр. Дончев и др., РЛУ II, 29. Поради свойствената на металите висока топлопроводимост металът се охлажда и втвърдява изключително бързо. НТМ, 1980, кн. 12, 49. Признателността е чувство, свойствено на благородни души. Г, 1863, бр. 5, 35. Написал е романа в свойствения си ироничен стил.