СВÒЙСТВЕНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Книж. Отвл. същ. от свойствен; характерност, присъщност. При разглеждане на произтичащите от системния характер на езика последици се засяга и проблемът за редупликацията като най-елементарен словообразувателен способ и за неговата свойственост на фонетично мотивираните названия. Ж. Колева-Златева, ЛД, 67.
2. Остар. Отличителен признак, характерна черта на някого или нещо; качество, свойство. Мястото, гдето едно поле се съединява с град, всякога носи отпечатък от не зная каква проницателна меланхолия. Там ти се показват местни свойствености. Х. Генадиев, К (превод), 598. Една особена свойственост на сортовете е и тяхната ранност. Рано напролет младите пресни зеленчуци са много рядко. Гр, 1906, бр. 4, 56. Неговите [на Платон] прояви са изключителни свойствености на характера му. И тази му имено стихийна несъзнателност – да действува по вътрешен потик, го прави крайно любопитен, но и винаги верен на себе си. ЛГ, 1935, бр. 290, 4.