СВÒЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Филос. Философска категория, изразяваща такава характерна черта, признак, особеност на даден предмет, която обуславя неговото различие или общност с други предмети и се проявява във взаимодействието с тях. Нищо в природата на признаците (свойствата, характеристиките) не изисква те да принадлежат само и единствено на един определен предмет. В. Петров, ОЕОС, 79. Свойствата на предметите са техни вътрешно присъщи характеристики, които съществуват независимо от човешкото съзнание.
2. Характерна черта, признак, особеност, по която даден предмет, обект и под. се отличава от други; качество. Материалният свят е съставен от безброй предмети или тела, които ние разпознаваме по техните отличителни белези, наречени свойства. Хим. VII кл, 1950, 10. Почвата има свойството да поглъща и задържа в себе си разтворимите соли. Бтн VI кл, 38. Основно биологично свойство на всеки организъм е способността му да се размножава. ОБиол. Х кл, 61. Още от древността е известно, че минералната вода притежава лечебни свойства. Δ Лайката има много ценни противовъзпалителни свойства. Химични свойства. Физични свойства. Физикохимични свойства. Механични свойства. Магнитни свойства на телата. Оптични свойства на полупроводниците. Целебни свойства. Алкални и киселинни свойства.
3. Разг. Характерна черта, отличителна особеност на характера или поведението на някого; качество. Тия два младежа бяха седмокласни гимназисти. По душевни свойства и характер те бяха две противоположности. Ив. Вазов, Съч. ХI, 142. Откривах възникване на непознати свойства в собствения си характер. Бл. Димитрова, ПКС, 19. Мнозина от героите му, изглежда, че притежават свръхестественото свойство да възкръсват. Ал. Бабек, МЕ, 201. Ревността е свойство на характера.