СВÒЙЩИНА ж. Остар. 1. Характерна черта, свойство (във 2 знач.), особеност на някого или нещо; свойственост, посвойщина. Говореше с леко напрежение. Това леко напрежение бе станало негова симпатична свойщина. П. Мирчев, СЗ, 175. Най-важното, най-голямото откритие на Франклина е откритието на свойщините на гръмотевицата и на законите на електричеството. С. Бобчев, ЖФ (превод), 53. Тя [химията] ни дава начин, по който можем да получаваме и да се запознаваме със свойщините на веществата. Н, 1881, кн. 2, 154. Талес знаел, че кехлибарят, кога се потърка с вълнен парцал, придобивал една свойщина да притеглюва и оттласкува. Лет., 1876, 76.
2. Остар. Неодобр. Прекалена близост, фамилиарност в отношенията с някого. Той умееше да държи напрегнато вниманията, както и да пази достойнство, избягвайки всяка свойщина с учениците. Ив. Вазов, Съч. Х, 173.
– Друга (диал.) форма: своèщина.