СВРÀЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от сврака. Над поляната се виеше ято сврачета.

2. Малкото на сврака. Новоизлюпените сврачета престояват в гнездото си 22 – 27 дни, а след това излитат. Ст. Дончев, ПНД, 47. Само сврачетата убиваше, защото свраките изпиваха яйцата от полога на кокошките. Ст. Даскалов, СЛ, 6. Врякат, крякат сврачета, / голички сирачета. Д. Габе, ОСМ, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)