СВРÀЧИ, -а, -е, мн. -и, прил. Който е на сврака или се отнася до сврака; сврачешки. Беряха лешници и се катереха по дърветата да търсят сврачи гнезда. Г. Русафов, ИТБД, 171. На преден план е яйцето на костенурката, до него има едно свраче яйце. Й. Радичков, НВ, 43. – Кажи сега правичката: заслужава ли цял ден да мъкнеш тая пушка за два-три чифта ястребови и сврачи крака? Д. Калфов, ИТШ, 61. Селим бей заклати глава. Моравият пискюл на феса му се преметна като сврача опашка. Ив. Гайдаров, ДЧ, 72.