СВРÀЧКА ж. 1. Само мн. Зоол. Семейство птици от разред врабчови, около 70 вида, разпространени в Европа, Азия, Африка, Северна Америка и Австралия, с разнообразно оцветяване и сравнително дълги опашни пера. Lanius. В България са разпространени 4 вида птици от семейство сврачки.
2. Отделен представител на един от различните видове на това семейство птици. В района на резервата се срещат видове животни с ограничено разпространение: чакал, червеноглава сврачка, горски гущер и други. М. Нешков и др., Е, 288. Сивата сврачка се храни главно с малки птици, мишки, гущери. Д. Божков, ХХ, 114. Деретата и доловете на Странджа са огласяни от честия вой на чакали. Носи се дрезгавият крясък на червеноглава сврачка. НТМ, 1984, кн. 5, 17. Белочела сврачка.
3. Диал. Сврака. Сврачка сос длъга опашка скоро ручок готве. Тиганът. Гатанка, БНТв XII, 546.