СВРЀДЕЛ м. Режещ метален инструмент за пробиване и разширяване на кръгли отвори, дупки в изделия от дърво, метал и др.; бургия, свредло. Свределът служи за пробиване на големи дупки и отвори, каквито с ръчна бормашина не могат да се направят. Ел ХI кл 1965, 47. Дядо взе от сандъчето дълъг тънък свредел – циганска направа – и започна да просвредля надлъж цепеницата. Г. Марковски, СК, 104. Подложката на ярема се бе счупила, той подръпна една дъбовица от дръвника, провъртя дупка със свредела и яремът бе готов. Кр. Григоров, Н, 29. Покривите също бяха сламени или от плочи. Там, където беше необходимо да се прикове, те си служеха със свредел и дървени клинци. П. Здравков, НД, 160. Калчо кацаря въртеше огромен свредел в издигнатия край на черешовия труп. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 72-73. Ръчен свредел.
– Други (диал.) форми: с в ъ̀ р д е л, с в р ъ̀ д е л.