СВРЪ̀ХВИСÒК, -а, -о, мн. -и, прил. Който е много, извънредно висок, значително превишава по размери, сила и под. обичайното равнище или параметри на останалите от същия вид; супервисок. Неговото [на слънцето] вещество се намира почти изцяло в състояние на плазма. Тя се поражда от свръхвисоките температури на ядрената реакция, която милиарди години протича в недрата на звездите. К. Кузов, ПВС, 95. Под въздействието на свръхвисоко налягане стоманата и нейните сплави стават по-твърди и устойчиви. К, 1963, кн. 8, 40. Дълбоките изследвания в областта на физиката на металите подготвят пътищата за огромния напредък при получаване на материали със свръхвисока якост. НТМ, 1962, кн. 1, 9. Свръхвисока скорост. Свръхвисоко напрежение. Свръхвисоки такси. Свръхвисоки доходи.