СЀВЕРНОБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Северна България или до населението на Северна България. След похода на Али паша в 1388 г. севернобългарските територии са подложени на няколко османски нахлувания, довели до окончателното ликвидиране на Търновското царство в 1393 г. Цв. Георгиева, ППБ, 74. Един от видните севернобългарски градове през епохата на Второто ни царство е бил Червен. П. Мутафчиев, Избр. пр II, 177. С най-голяма надморска височина са реките от югозападния район, а с най-малка – реките в Добруджа и Лудогорието, както и севернобългарските притоци на Черно море. Ил. Гаджалски, ХСВ, 295. Съществува мнение, че севернобългарските песни не били тъй поетични и че въобще северният българин не е тъй даровит певец както другите си братя. П. П. Славейков, Събр. съч. VII (2), 16. Севернобългарски селища. Севернобългарска носия. Севернобългарски диалект.