СЕВЕРНЯ̀ЧКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в северна страна, област или щат. Севернячките възприемаха „Чичо Томовата колиба“ като откровение, едва ли не наравно с Библията, и проявяваха жив интерес да узнаят нещо за кръвожадните хрътки, които южняците бяха отглеждали навремето, за да гонят избягалите негри. П. Чинков и др., ОВ I (превод), 690.
2. Жена, която е родена или живее в селище, разположено в Северна България. – Майка му къде е? – попита Ивайла. – Отиде си за малко при своите… Тя е севернячка, от Ботевград. Л. Галина, ЦИ, 508. – И аз ще дойда! – засегнато отвърна жената, налята севернячка, с бузи, бели като биволско сирене. Ст. Даскалов, ЕС, 173. Криза, криза ти казвам и по слугините. Няма ги: шопкините не се приближават, а пък севернячките тичат по богаташките и еврейките, че ги подлъгват с много пари. Г. Райчев ЗК, 12.