СЕВЕРОЗÀПАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се намира или е разположен на северозапад (в 1 знач.) по отношение на нещо (точка, граници, селище и под.). На север от нея [Витоша] се простира Софийското поле. А на юг витошките поли се докосват до северозападните краища на най-високото българско поле – Самоковското. П. Делирадев, В, 19. Сега са запазени каменните основи и малка част от тухлената стена в северозападния ъгъл на оградата. Ст. Михайлов, БС, 36. Градът [Ловеч] се явява естествен възел на северозападната комитетска мрежа с център Орхание и Тетевен. Ив. Унджиев, ВЛ, 166. На Съединените щати днес принадлежат и отстъпените от Русия северозападни места на Северна Америка, които са простират до Беринговия пролив. Ив. Момчилов, МПЗ, 63. Той вървял и достигнал до северозападния край на Африка, дето исполинът Атлас поддържа на плещите си небесни свод. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 50.
2. Който е насочен към северозапад или идва от северозапад (в 1 знач.). Пещерата Редака II е разположена в един от западните склонове на връх Ведерник. Входът на пещерата е със северозападно изложение. М. Гюрова, ПП, 25. Така свърши това весело пътуване, освежено от слаби северозападни ветрове. Й. Попов, СЛ, 56. Времето беше още топло, макар че задухаха северозападните ветрове. Ем. Станев, ПЕГ, 120.