СЕВЕРОЍЗТОК, мн. няма, м. 1. Обикн. в съчет. с предл. от, към, на. Една от четирите второстепенни посоки на света – посоката между север и изток. На североизток бързо се събират тъмни облаци, но цялото останало небе е все така чисто и спокойно. К. Константинов, ПЗ, 212. Имаше и други младежи като него и те всички отиваха към североизток, блазнеха ги огромните възможности около Бостън, Филаделфия и Ню Йорк. П. Спасов, ХлХ, 13. Задуха остър вятър от североизток. В. Геновска, СГ, 430. На североизток от Устра, също върху непристъпни скали, се е издигала друга силна крепост – Мал асар. Ст. Михайлов, БС, 263.
2. Област, територия, която е разположена на североизток (в 1 знач.) от нещо, в североизточната част на нещо. От 40-те години на XIII в. в историята на Българския североизток и изобщо на Балканския полуостров се намесва един нов фактор – татарите. В. Гюзелев, ОИБС, 9. Местоположението, което заемали склавините и антите в своята прародина, както и тяхното следващо многовековно историческо развитие, като че ли предполагало разселване на склавините към Балканския полуостров, а на източните славяни – към просторите на Европейския североизток. Ем. Михайлов, РБРС, 62-63.