СЕВЕРОЍЗТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира или е разположен на североизток (в 1 знач.) по отношение на нещо (точка, граници, селище и под.). Действието става преди войните, в едно село в североизточна България. Й. Йовков, А, 6. Североизточното крило на Здравния институт е отнесено от една разрушителна бомба. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 287. Градът се разпрострял, освен на Трапезица, и по североизточните склонове на Света гора. Ст. Михайлов, БС, 88. Североизточната част на небето се застилаше с облаци. Ив. Вазов, Съч. ХII, 133. Египет ся намира у североизточна Африка покрай р. Нил. ВИ, 3.
2. Който е насочен към североизток или идва от североизток (в 1 знач.). Операционните зали се проектират със северно, северозападно или североизточно изложение и в никакъв случай източно или южно. И. Митева, УПХЕ, 193. Понеже по долината на реката става едно непрекъснато проветряване от постоянното североизточно течение, Трявна почти не познава мъглите. Й. Радичков и др., ГСП, 119. Макс излезе от къщи. Студеният североизточен вятър го накара веднага да вдигне яката на палтото си. Д. Димов, Т, 227. Североизточните руски веявици разнасяха един ледовит мраз из въздуха. Ив. Вазов, Съч. VI, 40.