СЕВЛЍЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до град Севлиево и до севлиевец. Тука работят зидари от севлиевските и трънските колиби. А. Каралийчев, НЗ, 236. В града влизаха момци и зрели мъже – по дряновското и севлиевското шосе. В. Геновска, СГ, 317. Тръгнали ми са, тръгнали севлиевските търговци на Куршум града да идат, на Куршумския панаир. Ст. Чилингиров, ХНН, 81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)