СЕЙМЀН м. Истор. Сейменин. В битката паднал убит един от войниците на бюлюкбашията – сейменът Каплан. Б. Цветкова, Х, 366. Напред вървеше старшията, аз след него, а сейменът подире ни. Щом навлязохме в гъстата гора на Яма планина, старшията от страх почна да отправя молитви към Аллаха. Т. Николов, СММ, 75. Спахийскийот син му велит: „Идеш ли, приятелю, со мене на войска за сеймен да ме вардиш?“. Нар. прик., СбКШ, 35. „Къде ке одиш, лудо, ке идам со тебе, / сеймен пред тебе, лудо.“ Нар. пес., СбБрМ, 456.
– От перс. през тур. seğmen. – Друга (диал.) форма: сегмèн.