СЕЙМЀНИН, мн. сеймени, м. Истор. В Османската империя – войник от едно от трите подразделения на еничарския корпус, натоварено с охрана на крепости и с някои полицейски функции; сеймен. На другия ден рано утринта дойде един сейменин и повика баща ми на конакът. Л. Каравелов, Събр. съч. II, 1965, 213. Щракна кремъкът на пушката на войводата. – Вай... – изохка един сейменин и се свлече на земята. Д. Мантов, ХК 1979, 133. Не бяхме стигнали още до края на селото – отдолу се задават сеймени, а пред тях на бял кон един голям големец! Г. Крънзов, Избр п, 163-164. Тръгнали са беюви сеймени / да си тръсат Миленко хайдутин. Нар. пес., СбНУ XLVII, 45.
– От перс. през тур. seğmen. – Друга (диал.) форма: сейгмèнин.