СЕЙМЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до сеймен (сейменин). И се врязаха в Странджа като остриетата на тънки саби конните редици на големия сейменски бюлюк – повече от двеста души, настървени от думите на одринския аянин, че всяко село, което поддържа хайдутите, е тяхно за по два дни, да правят каквото искат с живота и с имота на неверниците. Д. Мантов, ХШМ, 7. Ето го царството на Мехмед Синап, откъснато от царството на султана, освободено от всичките му тегоби, данъци, сейменски зулуми, ангарии, робия, военна служба и раболепие пред силните... Л. Стоянов, МС, 95. Тръгнала я гиздава девойка, / та отива на бунар за йода. / На път сряшна сейменски войвода. Нар. пес., СбНУ XLVII, 45.