СЕЙФ, сèйфът, сèйфа, мн. сèйфове, след числ. сèйфа, м. 1. Метална каса с различни размери, обикн. огнеупорна, понякога вградена в стена, за съхраняване на пари, скъпоценности, ценни книжа, документи и др. Касовите помещения трябва да имат преграда между клиента и касиера. Трябва да са оборудвани със сейф. Наличност на сейфовете не трябва да бъде видима от общодостъпни места. Б. Кадинов, ОС, 39. Обслужването на гостите на хотела включва също и съхраняване на техните ценности. Практикуват се два начина на съхраняване на ценности на посетителите на хотела: предоставяне на индивидуални сейфове или съхранение в общ сейф. В. Минков и др., СПХ, 24. Янкулов разказа всичко, като поглеждаше от време на време в разтворената папка пред себе си. После се изправи, отключи сейфа и извади оттам няколко снимки. С. Славчев, СНК, 45.
2. Специално помещение, обезопасено срещу природни бедствия и нападения, обикн. в банка, с такива каси; трезор. Необходимостта да се съхрани богатството на цивилизацията днес и утре за бъдещето провокира създаването на дълбоки подземни сейфове и хранилища. Ст. Димитров, ПУС, 102. – Според мен, ако Гьорийг е откраднал иконата и я е депозирал в сейфа на някоя швейцарска банка, тя би могла да бъде къде ли не – каза Петрова. С. Димитрова, ОН (превод), 46.
– От англ. safe през рус. сейф.