СЀКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Удрям с огниво в кремък с прахан, за да получа искра за запалване на огън. Аз гледам като сека огън за цигарото ми, с такъв добродушен и невинен вид, и тайно благодаря на провидението, че настаха времена, в които Алю може да прави услуги на българина, без да се изкушава да му пререже гърлото. Ив. Вазов, Съч. XVI, 62. Пак дочаква байко си Тинко, който захапал цигара, сека огън с огнилото и около ръцете му сякаш летят орляк светулки. Ил. Волен, ДД, 55. секам се страд. Трябва да намери и гъба, която да извари в луга, и от нея да направи прахан. Тогава с тях може да се сека огън. Д. Осинин и др., Съч. III (превод), 67-68.
– Друга форма: ся̀кам.