СЀКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от секам и от секам се. Произхождението на светкавиците се обяснява от болшинството главно все пак чрез удрянето на колелетата на колесницата и копитата на конете ѝ о облачните камъни и скали; обаче други казват, че тя не е нищо друго, освен „секане на огнивото, с което св. Илия пали лулата си“. СбНУ ХХХ, 70.
– Друга форма: ся̀кане.