СЕКÀЧ1 м. Човек, който се занимава със сечене на дървета. Най-напред ще започнем да сваляме дървен материал от Витоша. Ще ми трябват секачи. В. Геновска, СГ, 59. Група секачи режеха дървета в гората. Н. Хайтов, П, 12. Гора като градина, дълга и широка, в която секачите бяха разумно извършили своята работа. Те бяха мислили за безсмъртието на гората. Ст. Станчев, ПЯС, 34.

СЕКÀЧ2 м. 1. Длето с плоско острие, използвано за ръчно изрязване на вдлъбнатини в тухла, камък, метал и др. – Кажете ми с кого ще се правят тези кранове? С Димитър Кирилов ли, който освен секача и чука друг инструмент не познава. Д. Кисьов, Щ, 342. А какво ли нямаше в яхтата на плантатора! Десет бойни и три ловджийски пушки, дърводелски и ковашки сечива – чукове, секачи, пили и какво ли не. М. Марчевски, ОТ, 220. Изсичането на каналите [за електропроводните тръби] става със секач и чук. Ел ХІ кл 1965, 57.

2. Обикн. мн. Ножици за рязане на тел, жици. – Това не е всичко – обясняваше тихо Бодко и вадеше топче звънчева жица, малки изолирани секачи, електрическо фенерче. В. Ченков, СНД, 113. Отрязва се кабелът със секачите до мястото на здравата текстилна обвивка. Жичките леко се усукват и се спояват с поялника. М. Томова, ТТЖ, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)