СЕМЀЙНО нареч. С цялото семейство, заедно със семейството си. Аз мойта дъщеря вън от града не пущам. Да, когато излезем семейно – друго е. Елин Пелин, Съч. IV, 192. Публиката се състои от възрастни мъже и жени. Някои са дошли семейно. Ив. Мирски, ПДЗ, 92. Стар обичай у габровци бе да прекарват празничната си почивка вън от града семейно с роднини и приятели. Ив. Хаджийски, БДНН I, 157.


Източник: Речник на българския език (онлайн)