СЕТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Тъгувам, жалея. „Когато сума българи проклинаха нашето лекомислие, че сме се впуснали през Балкана и оставихме там на изтребление християните, в това време, когато сички плачеха и сетуваха – Славейков ни с една дума не ни натeкна.“ П. П. Славейков, ПРС (П. Р. Славейков, Избр. съч. І), LIII-LIV. Йоаким и Анна сетували за свойето безчадие и непрестанно пребивавали в пост и молитва. ДКП, 1864, кн. 7, 170. сетува се безл. За неговата смърт няма защо особено да се сетува: на земята той свърши всичко земно, мир на праха му! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 152-153.