СЕФАЛЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. 1. Удоволствие, наслада; кеф, сефа. Един от главните учители захвана да казва, че даскаллък било сефалък и че учителството било най-голямото изкуство в този свят. Ш, 1874, бр. 32, 253.
2. Открито, просторно място; простор. – Тая песня, айол, в дере са не пее. Тая песня иска сефалък. Н. Хайтов, ШГ, 43. Той ме спря тъкмо пред ниската тараба на казиното, посочи с ръка към околната публика, която отвън, на „сефалък“, си пиеше бирата, и кресна: „Тия там, тия... ми изядоха душата!“. Изток, 1926, бр. 16, 1.
– От тур. sеfalιk.