СЕФАРÀДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до сефаради. Първият главен равин на България след Освобождението Гавриел Алмознино е роден в град Никопол в старо сефарадско семейство на изселници от Кастилия. ЗБ, 2015, бр. 42, 22. Сефарадски евреин. Сефарадска общност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)