СЕФЀРТАС, мн. -ове и -и, м. Диал. Домакински съд от поставени една върху друга съдинки и похлупак за пренасяне на храна на по-голямо разстояние. Те трябваше да занесат със сефертасове обяд на бащите си в чаршията. П. Мирчев, СЗ, 63. В Етнографския отдел на Музея в гр. Кърджали са запазени красиви сефертасове с украса, но без надписи. Това са три съдчета за пренасяне на храна, които се поставят едно върху друго, с похлупак на горното съдче. СбПГМД, 131. Лишени от възможността да си отиват по домовете по обяд, работниците от промишлените предприятия носеха от дома си предварително приготвена храна или пък малко преди обяд им я носеха от къщи техните деца в малки бакърени котлета („сефертас“, т.е. войнишко канче). Г. Георгиев, СС, 244.
– От араб. през тур. sefertasι ‘войнишко канче’.