СИМУЛЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от симулирам като прил. 1. Който е неистински, имитиран, подправен. Тези причини деформират съзнанието на част от кадрите, заменят обществената активност със симулирана заинтересованост да се решават социалните проблеми. Хр. Домозетов, ОР, 70. Близките на Лора заговориха открито за убийството и за симулирано самоубийство, образуваха неприятелски лагер и поискаха съдебно разследване след полицейското дознание. К. Константинов, ППГ, 252.
2. Спец. Който е резултат от симулация (във 2 и 3 знач.). Виртуалната реалност може да работи еднакво успешно както с реални, така и със симулирани обекти. РТЕ, 1994, кн. 11, 5. Симулирани процеси.