СИМФОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Муз. Симфонична музика. Много нации и творци влагат усилия и талант в развитието на класическия симфонизъм. Един от най-значителните центрове на музикалната култура от средата на XVIII век е немският град Манхайм, където са работили предимно чешки музиканти. Муз. VIII кл, 34. В късния си творчески период Лядов се обръща към програмната симфонична музика, композирайки пиесите „Баба Яга“, „Вълшебното езеро“ и „Кикимора“. Тук Лядов продължава традицията на руския симфонизъм, достигайки огромно художествено майсторство в пресъздаването на ярките народноприказни образи. ГАМТИИ, 2009, 67. Монументалните творби на Густав Малер са онази грандиозна кулминация, която на границата между двете столетия завършва епохата на романтичния симфонизъм и същевременно очертава пътя към експресионизма на ХХ век. Земя, 2014, бр. 81, 18. Саша Попов е основател на българския симфонизъм.
2. Муз. Творчески метод, за който е присъщо многостранното разкриване на художествения замисъл на музикално произведение чрез последователно движение и развитие на многопластови музикални теми и образи, тяхното изменение и конфликтно стълкновение. Музиката на Чайковски пленява със своята мелодичност, задушевност, поетична топлота и сърдечност. Музикално тематичното развитие е обогатено със симфоничност на изграждането, симфонизмът е преплетен с драматизъм, емоционална наситеност и лирична одухотвореност. Д, 2010, бр. 108, 35. Симфонията [на Шостакович] придобива някакво почти програмно и философски емблематично значение. Естетическата перспектива на този нов симфонизъм, белязан от остра конфликтност, напрегната емоционалност, от една страна, а от друга, от съчетаването на възвишено и низко, трагично и гротесково, иронично и лирично, са все разпознаваеми още в тази ранна работа. Култ., 2013, бр. 36, 1.
3. Прен. Наличие на многопластова, драматична образност, сблъсък на различни теми и под. в художествено произведение или творчество. Пенчо Славейков ни е нужен днес с цялата сила на симфонизма и титанизма на своето творчество, с целия ръст на монументализма на своята личност. ЛВ, 2016, бр. 19, 1. Блок прави интересни новаторски постижения и в областта на стиха. Той минава към нови стихови структури, към непрекъснато променящи се ритми, които съответствуват на сложното, напрегнато, развълнувано, пълно с контрастни мотиви повествование на автора. Тази сложност и тържественост на вътрешните движения определя симфонизма на поемата [„Дванадесетте“]. ГСУФСлФ, 1969, т. 62, 10. Той [балетът „Спящата красавица“] не е просто връх на танцовия симфонизъм, на драматургичното единство, но и произведение, което се опитва да отговори на вечния въпрос: защо красотата очарова човека, защо го превзема и променя мигновено. Култ., 2017, бр. 5, 8.
– От фр. symphonisme.