СИМФОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Симфоничен. Смèтановото дело е обемисто: песни, композиции за пиано, опери и симфонически композиции. СлГ, 1924, кн. 2, 27. В салона на Военния клуб се състоя първият симфонически концерт (на руска музика). К, 1920, бр. 19, 7. Чрез своето усилие да открива хармонии в светлината, тя [живописта] се доближи по-скоро до музиката. Това обяснява защо най-блестящи творения импресионистите дадоха в пейзажа, дето те вложиха едно силно симфоническо чувство. Худ., 1906-1907, кн. 9-10, 42.
СИМФОНЍЧЕСКИ нареч. Остар. Симфонично. Само в операта му [на Чайковски] „Черевички“ се чувствува влиянието на новата руска школа, но и там той е приложил цялото си майсторство в структурата, като е разработил акомпанимента напълно симфонически. МП, 1925, бр. 12-13, 2.