СИМФОНЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от симфоничен. Музиката на „Козият рог“ на Красимир Кюркчийски привлича и респектира със своята издържана симфоничност. ПНЧ, 2013, 138. В увертюрата и в другите оркестрови епизоди той съумя да подчертае дълбоката симфоничност на операта на Бородин. Изк., 1950, кн. 2, 147. Той [Алeксандър Божинов] е възприет с импресионистичните си пейзажи, в които е постигнал симфоничност в боите, настроение с поетичен акцент. ККС 4, 179. Никога нашето изкуство не е достигало тази възвишена стилност и строгост на рисунката, тази симфоничност на колорита, както в този портрет на г-жа Рейхолец. ЛН, 1928, бр. 39, 3.