СИМФÒНИЯ ж. 1. Книж. Съзвучие. – Ниагара е пред мен! Невъзможно е музикантът със средствата, с които разполага, да възпроизведе звуково тая величава симфония. Г. Белев, КВА, 118. Слушах симфонията на дъжда. А. Каралийчев, С, 23.
2. Муз. Голямо музикално произведение за оркестър в сонатна циклична форма, което обикновено се състои от 4 части. Публиката става на крака, ръкопляска и ликува, а оркестърът свири една симфония от Хайдн. К. Гълъбов, ГБР, 227. Когато четеш едно поетическо произведение, когато гледаш една картина или статуя или слушаш някоя симфония, възприемай всичко направо с душата си. Б. Пенев, ДС, 27-28. На петнадесетгодишна възраст Шуберт започва да пише песни. На шестнадесет години той създава симфония, а на седемнадесет композира меса. Б. Пеевска и др., ПКМ (превод), 72. Подобно на Бетховена той [Шуберт] се стремил в своите сонати, квартети и симфонии да разшири формите, завещани на XIX век от класиците. В. Дюгмеджиев, ХМО, 13. ● Обр. Щурците засвириха тържествена симфония. Падна мрак. А. Каралийчев, ПГ, 159. Преживяванията на Мариус са цяла симфония от душевни вълнения. Ив. Димов, АИДЖ, 133.
3. Прен. Хармонично съчетаване на отделни, обикн. еднородни, елементи, части в едно цяло. Ярките и пъстри бои за него [Люцкан] говореха, ридаеха, молеха се и благославяха – една сложна и покъртителна симфония, която само той умееше да разбира. Й. Йовков, ПР, 30. Когато отиваш към храм-паметника „Александър Невски“, полюбувай се на арките, колоните, капителите. А ако искаш да видиш симфония от багри на разноцветни мрамори, влез вътре. В. Цокова, ВС, 38-39. Оголените скални терени под връх Дурдаг представляват симфония в бяло от сиво-белите мрамори и белезникавите пухести и мъхести стъбла на растящите по тях ксерофити. М. Тошков и др., HP II, 180-181.
– От гр. σύμφωνία, лат. symphonia ‘съзвучие’ през нем. Symphonie и рус. симфония.