СИНАГÒГА ж. Еврейски молитвен храм; хавра. Евреите търгуваха на чаршията, молеха се в голямата синагога и четяха големи книги. Вл. Свинтила, СЗЗ, 22. Но един въпрос още го мъчеше. – Е, добре, хубаво. А по какъв обичай ще се жените – по ваш или по наш? – Без черква и без синагога, папа – отвърна Шели. Ем. Манов, ДСР, 176. От време на време той [евреинът] замижаваше, сякаш се молеше в синагогата, и се обаждаше с напевен глас: „Шевро, връзка-а-а!“. К. Гълъбов, Г, 210. Калигула, за да сближи религията на евреите с язичеството, със сила накара да натургат неговите статуи във всичките им синагоги и други молитвени къщя. ПСп, 1876, кн. 11-12, 56.
– От гр. συναγογή ‘събрание’.